В настоящето потопен,

Към бъдеще устрем

За добро глас издигам.

Хората да оповестя,

Истина да им известя.

Когато Бог ги създал,

С гравитацията- чудо,

Не за просто ,лудо,

А за добро и разумно,

Да няма зло екологично,

От човек сътворено-трагично,

Гибелно за хората и земята,

Черно бъдеще за децата,

Които ще я населяват,

Навред земята ще обитават,

Омърсена, опустошена от деди

И още по неразумно от бащи.

Алчност, омраза проявили

Към богатство, власт дух устремли.

Във властта късогледство проявили.

В властта от разум се лишили.

Не като хора честни, почтени,

А като зверове ожесточени,

Кой, над кого победа да удържи,

Във властта трайно да с задържи

Със собствена неудържима страст.

Устремени за богатство и власт.

Морал, природа поразили,

Хора, земята до гибел довели.

О! Неразумни, късогледи,

Пред Вечността слаби,бледи,

Преходност към вечност устремена,

Ум има, от разум лишена

За живот-кратък миг предназначена,

В заблуди и глупости потопена

От мечта неосъществима обсебена,

От еднодневка вечност да става,

С богатство и власт тя да се изявява

И всичко, всичко да и се подчинява.

Безнаказано , като на комунистически секретар,

Който нарича се „Другар”,

Каквото иска това да върши

Докато светът на човека се свърши.

На един работа да осигури,

За Партията блага да твори.

На друг да се учи да разреши

Трети за „враг” на народа да обяви,

Като „герой” воин на Паратията изяви

В затвор или концентрационен лагер изпрати,

Там що е човешко зло да види и си пати.

Да види и проумее, че ада от човека е създаден

И за човека на земята е предназначен.

Няма ад, с дяволи, високо в небесата

Има ад с хора по зли и от даволи ,на земята,

Които в борба за богатство и власт/духовна и светска/,

Себеподобни да избиват отдават се със страст.

Нужно е на човечеството още много време

Да проумее заблудите си, като тежко бреме

От тях да може ,с разум да се освободи

И от бедите , които само си създава, освободи.

Това няма да стане, докато разум не прояви

И като разумно същество не се изяви

Няма да стане, докато същността на Вечността,

На безначалието, на безкрайността,

Като реалност не види и опознае

И за нея повече да знае.

Да проумее, че е част от същност вечна,

Но е структура и форма преходна.

От която вечност не става

Все преходност човекът си остава

С което трябва да се съобразява,

И с мечти големи невъзможни

В битието  да не създава ситуации сложни,

Които до рай и благополучие не го довеждат,

Но в ад дълбок ,с дяволи-човеци потапят.

О4.11.1995 год.