Няма комунизъм.

Има пост комунизъм.

Няма  другари.

Има клошари,

бивши другари

без работа останали

до кофите за боклук,

редом с кучета стигнали

храна да дирят,

да оцеляват.

Пост комунисти,

бивши комунисти

и с тях нови предприемачи,

борсови играчи

и още ,наши, ваши

отбор апаши

от бивши другари,

за седмица две,

за ден, часове

станали милионери.

Олигархия изграждат,

нова класа създават,

комунистическия „рай” рушат,

дворци палати строят,

рай за себе си да осигурят.

Олигархията богатее.

Народът беднее.

За да оцелее

по света се разпилява

да се съхранява, оцелява

.В тежка немотия,

до просия

села,

градове

се обезлюдяват,

В тях

Запустели домове,

без жал брулени от ветрове,

бездомни кучета

и осирители старци

от синове,дъщери

разпилени

в далечни страни,

,обречени на самота,

подложени на гнeт

от престъпна измет,

в нерадостен край

и мъки без край

чакат смъртта

от самота тегло да ги избави,

без син ,дъщеря

до гроб да ги изпрати.

В таз немотия,

до прося

стих редя,

да тиша

измъчена душа.

Цял живот,

лишен от имот,

в хомот,

без право на глас,

по волята на власт,

потопен,

обсебен

от илюзии и лъжи

комунистически „рай”

строих,

градих

за светли дни

и щастливи бъднини.

Строих!

Градих!

Не за себе си,

не за децата си,

не за народа си,

а за властници

народ от имот лишили

тотално в наемник- роб,

превърнали до гроб.

Роби на труда създали

в своя изгода

за своя го рода,

с привилегии безчет,

на общата трапеза,

без отчет.

1999 год.