Какви фундаментални истини носи ОТБСВ и срещу какви фундаментални заблуди, трудни за преодоляване, като преодоляването на заблудите от миналото:
- че земята е неподвижна
- че атома е неделим
- че има много богове
- и пр.?
Кратък отговор:
1. Наличие на неделима и съхрани ма, вечна същност от:пространство-материя- движение, от която и в която произтича всичко и която е на лице във всичко, като част от нея, срещу все още много заблуди в човешкото съзнание, в науката и религията,като: анихилация на материя, преход на материя в енергия и обратно, изкривено пространство и пр.
2. Наличие на условия, при които гравитационното поле не е консервативно срещу заблудата , че е консервативно.
3. Няма изкривено пространство срещу заблудата, че има.. Има отклонение посоката на светлината и на други движения от гравитацията. Но! Няма и не може да има изкривено и подвижно пространство.
4. Директните гравитационни двигатели, при наличието на естествен източник на енергия, каквото е гравитационното енергийно поле не са и не могат да бъдат вечен двигател, и са възможни ,срещу заблудата , че са вечен двигател и са невъзможни.
5. Сумарната енергия по затворен път в гравитационното поле не винаги е равна на нула срещу заблудата, че е равна на нула.
6. Има действие по голямо от противодействието и без него няма и не може да има изграждане и разграждане на структурите на материята. Не може да има и Бог-творец, които да извършва това ,срещу заблудата ,че всяко действие има равно на себе си противодействие. Няма действие, без противодействие , но като има действие равно на противодействие, така има и действие по голямо от противодействието.
7. Бог е всеобща същност и не е личност с образ човешки, срещу заблудата,,че е личност и създал човека по свой образ и подобие.
8. Скоростта на светлината е максимална спрямо телата от които изхожда, независимо от това , „неподвижни” ли или подвижни са, срещу заблудата ,че няма стойности за скорост по големи от скоростта на светлината по големи и по малки срещу другите тела в пространството до които достига и спрямо самото пространство.
9. Всяка реална скорост спрямо пространството има своите две компоненти: инерциална и не инерциална. На тази база и светлинят фотон, носителя на светлината се движи с по малки и по големи скорости спрямо пространството. На този база и ползуването на скоростта на светлината, като константна максимална величина от Айнщайн, по принцип е погрешно и води до недостоверност, включително и по отношение на закона E=mc^2, който е достоверен по отношение на тялото от което изхожда светлината, но не е достоверен по отношение на телата в пространството и самото пространство.
10. В пространството няма силово въздействие, при ускорително движение, което в хода на времето да не намалява с крайна граница нулата. Срещу заблудата заложена в закона на Нютон за гравитационната сила и на Айнщайн в закона E =mc^2, където тази истина липсва.
11. Причината за независимостта на гравитационното ускорение от масата на телата, падащи в дадено гравитационно поле е в механизма на силовото гравитационно въздействие и от нищо друго. Наличието на вакум в който се проявява тази независимост е само условие. Причината е механизма на гравитационното силово въздействие.
12. Други.