В невли и грижи.

В неволи и тежки грижи

мисъл след спомени се движи.

Лети над дни , години,

с радости и мъки пълни.

Спра в тях за мигове

с които миналото зове.

Вежда първо детство

в безгрижие изживяно,

с родителска обич огряно,

неволи в нежелани разлъки

по дом бащин в мъки.

Вижда ,баща майка,

жертва на политика,

с глупост мечта велика,

От собствен дом изгонени.

далеч от дом прогонени.

В чужд край , в неволя,

не по своя воля

за залък хляб да се борят,

с мизерия да се преборят,

кто роби, без свобода,

в тежка човешка беда,

да оцелеят ,живи да бъдат

и като роби в живота да пребъдат

Вижда жестока война,

с на глупостта знамена

с които хора, тихи, мирни били

зверове жестоки са станали,

взаимно, без жал се избиват

и жени, деца старци убиват,

на политици да угодят,

във властта да се задържат,

слава историческа да заслужат,

че народ много са избили

и тирани жестоки са били.

21.10.1995 год.

                „           

Нужни са хора щури „луди”.

Нужни са хора „щури”,”луди,"

сред хора в тежки заблулди.

Нужни са хора „заблудени",

до лудост в нещо устремени,

в някаква цел- мечта голяма

в която лъжа ,измама няма.

Щуро, лудо да работят, творят,

на хората нещо добро да дадат.

Себе си, близки да пренебрегнат,

в мизерия нищета  да живеят.

Целта все упорито да гонят.

Те творят, истини разкриват

и в живота напред вървят,

хулени, ругани,осмени

от хора в заблуди потопени.

Заблудите за истини приели.

Истините за заблуди обявили

и, че са „непоогрешими" решили.

Сми това те постановили,

Без заблудите си да осъзнават,

без истината те да познават.

Без „щурите”, „лудите”,

път към истината поелите,

земята и до сега закотвена,

в центъра на космоса, неподвижна

,щеше спокойно там да стои,

както , кюре, папа упорито твърди.

Нямаше около слънцето да се върти,

Нямаше човек в космоса да лети.

Нужни са хора”щури, луди”!

Потънали до гуша в „заблуди”

Кръст върху себе си поели,

човешкия прогрес напред повели.

Нужни са хора „щури, луди!

15.05.1994 год.