Единство неделимо.

С друго незаменимо.

Плод е на същността ,

на Вечността,

безкрайността,

безначалността.

Движението го изгражда,

изгражда и разгражда.

Има вечно единство,

Неделимо, съхраним о

„Живот и смърт”

Няма вечен живот.

Човека!

От века , до века,

с ум надарен,

с разум изявен,

частица от Вечността,

от безкрайността

Богу се моли,

да измоли

в битието,

в небитието

вечен живот а получи,

в рай това да се случи,

за награда за дни преживени,

за мечти неосъществени,

да има в небитието ,

което няма в битието,

живот вечен,

живот безконечен.

Така живота му минава,

в мечта която умът му създава,

без вечното у себе си да съзнава,

като част от Вечността,

част от безкрайността,

която го създава,

създава и унищожава.

Да се появява в битието

и чезне в небитието.

2001 г.

 (