Дребни стихове.

 

Вечността –Бог,

с закон строг

живота създал,

справедливост дал.

Всяко живо същество

живота си да защитава

право има на това.

Но! Човекът звяр,

станал господар

на подчинените,

на робите, слабите

това право отнел

и адът от небесата

е тук на земята

с престъпници на свобода

и народ в тежка беда.

 

..............”...............

 

Господ дава.

Властник не разрешава.

Свобода няма.

Беда има.

Престъпникът е на свобода.

.Народа е в беда.

Престъпникът пирува.

Народа робува.

 

............” ............

 

Умният, добрият твори.

.Глупавият, злият руши.

Тежко на народ,

на човешки род,

който за управник

има глупак.

Адът от небесата

слиза  на земята.

 

.............”.............

 

Слаб ли си?

Безработен ли си?

С властник-измамник,

във властта престъпник

няма кой да те спаси.

Роб ще бъдеш

на мизерията,

на нищетата

и няма да пребъдеш,

докато няма свобода

и изчезне човешката беда.

 

..............”............

 

Ако в душата си,

в сърцето си

Обич!

Любов!

Нямаш ти,

Обич!

Любов!

От другите не дири.

В лоното на злото

място няма за доброто.

 

..............”...............

 

Човекът!

От век ,

в век

по глупав става,

когато Бог не признава,

оръжия създава

народи да унижава

господар на света,

на Вечността

той да става.

 

..........”...........

 

Има !

Истина!

Една!

Голяма!

Най-голяма!

По три начина изразена:

 

От вярващите!

„Всичко е от Бога!

Всичко е в Бога!

И Бог е във всичко!”

 

От атеистите!

„Няма  Бог!

Има природа!

Всичко е от нея!

Всичко е в нея!

И тя е във всичко!”

 

От ОТБСВ!

„Има Вечност!

С вечна!

Безначална!

Без крайна!

Същност!

Всичко е !

От нея!

В нея!

И тя е във всичко!”

 

............4..............

 

Голямата истина

за Всемира!,

в който всичко,

просто  и сложно

се намира:

За космоса!

За Вечността!

За Преходността!

За битието!

За небитието!

Е една!

Втора!

Истина голяма!

Няма!

Но!

В мозъците на хората!

Различно се отразява.

Всеки различно я изразява,

без да осъзнава,

че от това

тя различна не става.

 

................”.................

 

В битието!

За битието

и небитието

от вк,

във век

се редуват

безчет:

Вяра!

Знание!

Заблуди!

За същността

на Вечността

Бог за вярващите,

природа за атеистите.

Истините остават.

Заблудите отпадат.

Същността,

на Вечността

вечна си остава.

С мнения!

С твърдение!

Човешки!

Тя не се съобразява!

Който !

С таз реалност

не се съобразява,

Глупак!

Сред глупацте

той си остава

и срещу истната застава

Заблуди!

за истини да обявява

и защитава.

Истини!

Да унищожава.

.....................................

.

..........”...........

 Истините!

Плод на същността, 

на Вечността,

вечни си остават.

Заблудите!

Плод на мисълта,

както идват,

Така и си отиват

на бунището

на историята.