ВЪПРОС:

   Какво конкретно представлява гравтационното привличане между две структури на Вечността/ кванти, елементарни частици, атоми, планети, звезди и пр./?

КРАТЪК ОТГОВОР:

  Прдставлява сумарна сила от  две незавсими гравтационни сили с противоположни посоки на силаво въздйствие.

  На тази база силата на привличане между земята и луната e сумарна сила от гравитационната сила с която земята привлича луната и гравитационната сила с която луната привлича  земята.

  Тези две гравтационни сили с независимо силово въздействие на една от друга обуславят общата гравтационна сила на привличане със своите противоположни посоки на силово въздйствие.

  Нзависимото реаткивно гравитационно силово въздействие на земята, на базата на реактивния механизъм на гравтационното силово въздействие върху тлата, при преминаване на гравитоните,квантови излчвания през телата отпраща луната към центъра на земята. Същото прави и гравитационното излъчване от луната по отношение на земята- отпраща я към своя център.

 

ВЪПРОС:

  Какво осигурява реактвното гравитационно силово въздействие при сблъсък между телата?

КРАТЪК ОТГОВОР:

  1.Осигурява максимална граница на относителната скорост между телата, която обуславя големината на енегиите и импулсните сили межде тях,при сблъсък  която не може да бъде по голяма от скоротта на гравтацията. И неиното намаление, както ,при падане така и изидтане в гравтационните полета. На тази база, на базата на общия ,вечен и ненарушим природен закон за импулсната сила И = м/V1 +,-V2/ имаме намаление на импулсната сила, както при падане , така и при издигане в гравтационните полета ,с увеличение на скоростите на падане и изидгане.

  2. Незавсими гравитационни ускореня , присъщи за всяко гравтационно поле, с каквото телата падат в него ,без  това да зависят от масата на падащите тела.

  3. Реално гравтационно ускорение между две тела ,зависещо от масата и на двете тела. На тази база твърдението на Аристотел, че тежките тнела винаги падат по бързо от леките  и след Галилей и след Нютон придобива реална стойност, на обективна истина.

 

ВЪПРОС:

  Какво изключва, като реалност принципът на Нютон”Всяко действие има равно на себе си противодействие”?

КРАТЪК ОТГОВОР:

  Изклучва всяко ускорително движение, в тома число и гравитационното такова, защото без силово въздействие по голямо от противодействието няма и не може да има ускорително движение.

  При равество между действието и противодействието имаме статика, която включва „покой” и инерцианодвижение.

 

ВЪПРОС:

  Без какво не може да се реализира енергетика, включително и директна гравитационна такава?

КРАТЪК ОТГОВОР:

  Без реалностите и вечните и ненарушими природни закони, обосновани и продукт от същността на Вечността/Бог, Природа, Космос, Всемир и пр./:

 

ВЪПРОС:

  На базата на какво се изгражда вярата и науката?

КРАТЪК ОТГОВОР:

  Вярата се изгражда на вяра в истини и заблуди.

  Науката се изгражда на доказателства и заблуди.

  И във вярата и в науката стойност имат само истините.

 

ВЪПРОС:

  Какно хората/учени и лаици/ трябва да знаят и с него да се съобразяват ,приди, като латерни истини и заблуди да повтарят, че иситната може да се окаже заблуда, а заблудата истина. На това ни учи историческия опит.

  Вминалото, в епохата на Коперник и Галилей за папи, кардинали, миряни заблудата, че езмята е неподвижна е „ИСТИНА”, а истината, че се движи в пространството „ЗАБЛУДА”.

  Днес ниеи сме на ясно, че това, което те са възприемали, за истина е била заблуда, а това, което са приемали за заблуда е истината.

  Днес за учени и лаици твърдението, че кравтационното поле е консервативно е „ИСТИНА”, а твърдението, че не е консервативно е „ЗАБЛУДА”.  Ще мине време и учени и лаици  атново ще свенят местата на истината и заблудата. И КОНСЕРВАТИВНОТО поле ще стане НЕКОНСЕРВАТИВНО, както НЕПОДВИЖНТА земя стяаня ПОДВИЖНА, НЕДЕЛИМИЯТ атом , ДЕЛИМ.

Здравей Учителю. Пиша рядко, защото от домашния ми компютър не мога да изпратя свястно съобщение / вирус и необходима преинсталация и липса на време /, но пиша защото е важно. Според мен твърдението, че тежките тела падат с по-голяма скорост от леките винаги не е вярно. Част от истината за това е практическия опит на падане на перо и оловна топка във вакуумна среда. На второ място е фактът, че гравитацията не е вътрешно, а е външно за телата явление и сила ... всяка структурна форма на материята е локална асиметрия в гравитационната решетка на вечността и от относително нулево силово въздействие на точка от пространството става относително ненулево и колкото структурата е по-масивна тези асиметрии са по-проявени, но все пак граничат с крайни стойностти дори на ниво симетратори. На трето място е енергийния факт, че странно защо никой не вижда елементарния факт, че инертността не е просто материя, а си е живо силово въздействие проявяващо се при външно такова, така че както двете или ентата материални тела се привличат с гравитационните си полета така и се стремят да не се привличат заради противодействието което носат в себе си заради материалното си съдържими. Колкото то материалното или инертното им съдържимо е по-голямо толкова и тази невидима за съвременната сила е по-голяма. Тя силата на инертността тоест на материята пречи на вечността да се събере в сингулярност и в обща план въпреки локалните асиметрии, тя вечността като цяло е едномоментна във едно вечно и променливо настояще и е хомогенна и симетрична в пространството. Има една представа на древните индийци дадена им от колобрите на българите за диханието на рама. На фона на вечността и безкрайността съществуването на една вселена и метавселена като структурна форма на организация на материята/движението/пространството е едномоментно и кратко ... просто сме като едно щракане на прътите на бога, а се мислим за много велики. Със здраве Учителю. Амин.