СЪЩНОСТ НА ВСЕМИРА - ГРАВИТАЦИЯ :: ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА С ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.07.2012 06:00 - ЗА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА С ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Автор: gmihov Категория: Технологии

Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:

Въпрос: Ако има граница за скоростта защо това може да бъде скоростта на гравитациятаёа не скоростта на светлината? Кратък отговор: Никой не е доказал силово въздействие на фотоните, носителите на светлината върху гравитоните, носителите на гравитацията. С предсказаното отглоние на посоката на светлината от Айнщайн и доказването на това отклонение се коказва, че гравитоните – носители на гравитационната енергия упражняват силово вздействие върху фотоните, носителите на светлината. При тази реалност не светлината, а гравитацията може и ограничава, не само скоростта на светлината ёно и скоростта на всеки движещ се квант в пространството, по отношение на източникът от който изхожда даденото гравитационно излъчване, формирако гравитационно поле. Въпрос: На базата на реалността, че във Всемира няма общи фундаментални природни закони, които да важат за макрокосмоса и да не важат за микрокосмоса, кога скоростите на светлините между две звезди една спрямо друга са по големи и кога по малки, като реален път спрямо пространството и спрямо тях.? Кратък отговор: Когато звездите се приближават скоростите на светлините им спрямо пространството и спрямо самите звезди са по големи. Когато се отдалечяват скоростите им спрямо пространството и спрямо самите звезди са по малки. Въпрос: Кое обуславя по големите скорости спрямо пространството на снаряда от оръдието на един кораб по покоса на движението му и по малката скорост в обратната посока, на светлината в посока на движение на звездата от която изхожда, на гравитацията от посоката на небесното тяло в която се движи? Кратък отговор: Инеертността, която характеризира базовата същност на вечността, като материя и обуслява еднаквата скорост на светлината, гравитацията и други излъчвания от телата, спряво тах, във всички посоки, независимо от това движението им и скоростта с която се движат в пространстовото. На базата на инертността, която не липсва и при фотона и при гравитона, скоростите на гравтацията и светлната са констатнтн величини , в условията на абсолютен накуум спрямо телата от от които изхождат, независимо с каква скорост се движат спрямо пространството, но не са и не могат да бъдат константни величини по отношение на пространството, както скоростите на снаряда от оръдието на кораба е еднаква във всичики посоки спрямо кораба, независимо дали е на котва или се движи спрямо водата, но не и спрямо самата вода и във всичики посоки. Общият фундаментален закон, който отразява тези реалности е: v = v1 плюс/минус/ v2 v.- Скорост на снаряда, фотона, гравитона спрямо пространството. v1.- Скорост снаряда спрямо кораба, снетлината, гравитацята спрямо тялото от което изхождат. v2.- Скорост на краба, телата от от които изхождат фотоните, гравитоните и други корпускуларни излъчвания, формиращи саответните корпукуларни енергийни потоци и полета. Когато енергийните полета не са корпускуларни, а вълнови, кавото е змуковото енергийно поле проблема със скоростите спрямо телата и спрямо пространството стоят по дуг начин в резултат на което звуковото поле, при свръх звуковите саомолети и ракети не е сфера, а конес.

Нагоре