СВЯТ СВЕТУВА.   Необятен свят светува. В него човекът съществува в блато от заблуди, гадни, диви, луди и сред природа- красота и простор с ярка светлина. Бог с ум го надарил, света да види, проумее, с добро щастливо да живее. Но! Разум достатъчен не му дал от блатото гадно да излезе в красотата и светлината да навлезе. Себе си и всички да обича. Сред химери луди да не тича. Господар на света той да става. По високо и от Бога да застава, без преходността си да осъзнава и нищожеството си да осъзнава, без с мозъка си да проумява, че преходността вечност не става и от него Бог не става, що иска това той да прави, без отговорност, без отчетност, пред никого да не се изправи. Време е човекът глупостта си да осъзнае. Повече за света и себе си да знае. По химери, диви, луди да не тича. Същността на Вечността да не отрича. Всяка заблуда и зло да прогони. Светът с щастливи хора да се изпълни.          

време е истински да осъзнае човека, че нищо не започва с нашето раждане и нищо не свършва с нашата смърт и всичко е причина и следствие, действие и противодействие и така до безкрай ...... трябва да се научи човека, че носи отговорност за постъпките и желанията си които са също реални действия до последната им капка. амин.