Огледал се Илия.   Огледал се Илия. Видял се пак сред тия. Вчера без свобода, наемник в беда с господари и пъдари да не избяга в чужда страна с работа и пара за храна, топлина. Днес със свобода, без пъдари да не бяга сам със себе си да разполага, но без работа, без пара за храна и топлина без имот, ограбен от Бог, управник забравен с челяд разпиляна по света пропиляна работа да дири доходи да намери да оцелява, живот да съхранява далеч от род , родина на гурбет в чужбина, че за нея работа няма мизерия в родината има. За Илия надежда няма. Челяд да се върне с радост да го прегърне това скоро не ще стане мизерия и тегло да престане. Пенсията му е малка. Ситуацията е жалка. Преди злото да си отиде доброто да дойде той от живата ще си отиде и няма да го види.  

Спомни си за другио Илия, дето огнена каляска за него дойде от небото и още не се знае в кой край че се спре, защото Господ му е дал коне.
Така, че силата ни от Бога, да я не караме строго, да се подсмиваме под мустак, та да не ни умре и последния мерак.

Нашио мерак е да му турим калпак, та да ни види небото, че ни е живо селото.
Пийни си ракийка, тури си туршийка, заколи кокошка, дай им по една прошка, па почекай Илия, да видиш, че не е пак у тия, а при тебе че дойде, под калпака да види, че имаш главица, пълна жива умница. Па като се развърти, че пущи токо да върви у твойто село без пари, та да ви умрат душмани, дето беа се отбрани.