Въпрос:     При наличният човешки и материално – технически потенциал, който има днес човечеството може ли до 50 години да реализира икономически изгодна и безопасна директна гравитационна енергетика с по големи възможности от атомната енергетика и какво е необходимо за да може да се реализира и какво пречи да не може да се реализира. Кратък отговор:  Може на базата на това до което, като експериментален резултат, откритие, изобретение и теория достигнах в периода 1960г. до сега 2011т.    За да се реализира е необходимо: 1.    Да се повторят моите опити от 1960 и 1984т. за да се види, че гравитационното поле не е консервативно и има директен достъп до него, който гарантира икономически изгодна и безопасна директна гравитационна енергетика с неограничени възможности. 2.    Да се реализира, без финансов риск,  моето предложение на територията на България с международно участие на учени и капитали от всички страни да изгради НАУЧНО- ПРОИЗВОДСТВЕН  ЦЕНТЪР ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ГЛОБАЛНА ДИРЕКТНА ГРАВИТАЦИОННА ЕНЕРГЕТИКА с която човечеството да се изправи срещу глобалните проблеми, които вече осезаемо засягат бъдещето му на земята и в космоса.         Тези две неща не станаха в продължение на 50 години и единственият фактор, които пречи да не станат е инертността, инерцията на човешкото мислене и тоталната заблуда, че гравитационното поле е консервативно, която да престане да се приема, като истина ще е необходимо още много време.  

Както на папи и кардинали от времето на Коперник и Галилей, уверени , че слънцето се движи около земята е било трудно и обидно да проумеят и приемат, че земята се движи около слънцето, така и днес учени и лаици уверени в "знание" и "непогрешимост ",че гравитационното поле е консервативоно" им е трудно и обидно да приемат, че не е консервативоно.

ГОЛЕМИ СА.

Големи са човешките възможности. Те чудеса творят доброто над злото да извисят. Но! злото не се предава. Над доброто със сила и власт застава и в борби и войни човек над човек воля налага и с религия и политика се оправдава, без нищожеството и преходността си да осъзнава, без да проумява, че от земен ад няма път към небесен рай.