Въпрос:  От какво зависи големината на постоянната работна сима, пир директните гравитационни двигатели? Кратък отговор: 1.    При тези на базата на системи с гравитационно обоснован променлив обем и маса зависи от разликата в теглата на системите, при падане и издигане и от общия им брой на безконечните вериги. 2.    При тези на базата на безконечни ленти от теглото на падащата част от безконечната лента и броя на безконечните ленти.

от доста време си мисля за нещо абстрактно учителю /налегнал ме е страшен канап - зимата за съжаление е точно така. нищо не правя по двигателя, но като се стопли тази ленност ще изчезне. извини ме учителю, но понякога ги имам тези периоди.важното е че ще преминат и изчезнат. 2/3 от работата е свършена. понабрах и малко парици, че ги бях изчерпал. бог помага..... слава./: виждащите казват, че вселената е хищна структура и благодарение на създаденото от теб и великия извод за съхранимостта на движението и единствения му и съхраним като вечност механизъм на строителство и разрушение - сблъсъка с двете му страни блъсък и отблъсък, знам че тези хора са знаели какво виждат и какво говорят. движението предопределя агресивността на структурите на материята и тяхната хищност по същност. както и да е, думата ми е за друго. виждащите виждат събрани един в друг светове, отделени от съвсем неметафорични прегради. моята хипотеза във връзка с тази визия: всяка една гиганска структура на материята от мащаба на вселена или метавселена е направена от активната страна на вечността на базата на програма в програмата, на програма от програмата, като всяка еднапрограма заключва предходната и следващата и така от начало до край. начина на заключване предопределя отделността на вселените като люспите на лук. натрапва се интуитивното усещане за по сложен механизъм на въздействие от примерно просто правия и просто реактивния. не знам как вечността е решила въпросите със заключване на елементите на вселената като програма, но просто това заключване би трябвало да го има. има една визия на виждащите, че душата/събирателната точка е точката на контакт на хората и всички живи същества с тъмното море на осъзнаване. може би там някъде е ключа на палатката. ще видим, а и ще си поговорим пак за земята и луната, че е важно, а не го разбирам напълно. не знам как са го познали маите, но тяхната датировка за края на една епоха е повече от точна..... със здраве учителю.

въпрос: ако се създадат условия част от повърхността на земята примерно част от водната повърхност да поглъща почти изцяло гравитационния поток и да го преобразува в друг вид енергия какво ще се случи учителю?

В съответствие с измерването на мощността на гравитационната излъчнане на базата на приницпа на "Щангиста" мощността на това излъчване клони към бедщрайно големи стойности.
В ъответствие с принипа " един във всичики и всичики в един" през всяко тяло преминава безброй гравитационни потоци.
При тези две реалности, ако се задържи гравитационната енергия, която се излъчна от едно тяло и тази която преимнава през него, от енго за миг, като структурна форма няма да остане нищо. Ще де разпадни до фотони и други микрострнуктури, които със скоростта на гравитацията ще се разсеят в пространството, носейки със себе си колосялна енергия, на базата на пълен разпад до това, което наричат полева форма на съществуване на материята и енергията , като произведение от маса и скорост.

говорили сме, че относително има скорости на реални /не измислените тахиони/ структури на материята неколкократно по-големи от тази на светлината. аз приемам, че си прав както и до сега за всичко, но в главата ми се завърта едно противоречие. как реалността на относително движещи се с няколко це структури се съчетава с реалността на гравитони движещи се със едно це и подравняващи всичко спрямо себе си съобразно базисния закон за импулсната сила.нещо ми се губи учителю.

Скоростта на гравитоните е равна на едно "це" спрямо тялото от което изхождат, на и по отношение на телята до които достигят.

съгласен съм, но какво се случва примерно при следната реалност: две електрически крушки се движат една срещу друга със скорост 1000 км. в същото време излъчва електрони движещи се със 201000 км. един срещу друг, тези електрони излъчват фотони движещи се един срещу друг със скорост 801000. тези фотони излъчват гравитони чиято скорост един спрямо друг достига 1401000 км в секунда. в същото време спрямо ел. крушка излъчения гравитон от другата крушка достига скорост до 701000 км. в секунда. каква е реалността със подравняването на скоростите на телата спрямо собстветната скорост на гравитона при тази свръхотносителна картина на движението учителю. нещо със сигурност ми се губи.

Поради всеобщата обвързаност на структурите на матеирята в пространството, инертността на матеирята и относителността на движениеот и с най сложното математическо решение не може да се фиксира точка от пространството. Ощи по трудно стои въпроса да се фиксира действителността по отношение на един гравитон или на един гравитационен лъч.
Като се срещнеум може да хоговорим по подробно защо не може да се фиксира реалността спрямо даден гравитон.