Въпрос:    Гравитационното излъчване на земята, формиращо гравитационното й енергийно поле действува като външна сила на луната, а гравитационното излъчване от луната действува, като външна сила на земята.  В системата земя – луна тези две сили са вътрешни сили за тази система.  Могат ли тези две сили, като вътрешни сили, без участието на гравитационното излъчване на слънцето, като външна сила за системата : земя-луна  да променят инерциялната компонента на движение на общия център на системата : земя – луна? Кратък отговор: 1.    Като външни сили една спрямо друга земята променя скоростта та луната, а луната променя скоростта на земята, което води до синусуидното движение на земята и луната около слънцето. 2.    Като вътрешни сили за системата : земя – луна, чието движение реално също е синусуидно  само по себе си говори за промени, в инерциалната компонента на  движение на системата : земя – луна около слънцето.   

последното не го разбрах учителю. значи ли, че системата земя луна движи сама себе си в пространството или като единна отправна система вътрешната им сила не може да ги придвижи в пространството. със здраве.

значи ли, че има следната визия: имаме гиричка с две равни или неравни топки и едно рамо от пронизващи ги гравитационни лъчи. двете топки се въртят около общ център и когато едната топка е напред дърпа другата със себе си, а когато другата е напред дърпа едната със себе си и по този начин от въртенето около общ център и гравитационното взаимодействие се получава ПОСТЪПАТЕЛНО движение на системата напред в безкрая..... по същия начин стоят нещата между планетите и слънцето: привидно се въртят около слънцето, но всички те заедно със слънцето реално се въртят около общ център и съответно се дърпат едни други в безкрая на пространството и "времето". със здраве учителю.

при тази визия би трябвало системата земя и луна да се ускоряват в орбитата си около слънцето, но май не е така, но със сигурност се отдалечават една от друга - това е доказано. нещо все пак ми се губи като обяснение в тази визия учителю. със здраве.

СЕГА МИ ИДВА И ДРУГ ОТГОВОР ПРИ ПРОСТИТЕ МИ РАЗСЪЖДЕНИЯ: КОГАТО ЕДНОТО РАМО НА ГИРАТА Е НАПРЕД ТО ДЪРПА ДРУГОТО НАПРЕД, НО ДРУГОТО ДЪРПА ЕДНОТО НАЗАД СЪЩО ТОЛКОВА, ТОЕСТ НЯМАМЕ РЕЗУЛТАНТНА ПОСТЪПАТЕЛНА СИЛА И НЯМА УСКОРЕНИЕ ИЛИ ЗАБАВЯНЕ СПРЯМО ОРБИТАТА НА СЛЪНЦЕТО. МАЙ ТОВА Е ОКОНЧАТЕЛНОТО РАЗСЪЖДЕНИЕ. НЕ ВИНАГИ Е ЛЕСНО ДА ОТЧЕТЕШ ВСИЧКИ СИЛИ В ПРОСТРАНСТВОТО ДОРИ ДА СА ОЧЕВАДНИ. СЪС ЗДРАВЕ.

мисля, че и това последното като разсъждение от страна на нютон му е помогнало да формулира принципа на равното действие и противодействие, но той не е видял, че действието и противодействието са динамични категории и реално и двете се определят от движещи се инертности и в едните случаи са равни, а в другите не. дори самото взаимодействие земя - луна или система земя - луна от една страна и слънцето от друга е динамика, а не статика. няма просто действие и просто противодействие. винаги имаме сложни и движещи се противодействия взаимодействуващи си на фона на вечността. със здраве.

всички ние гледаме в околния свят едно и също, но в зависимост от моща на съзнанието ни едните от нас имат по-неправилна, а другите по-правилна интерпретация на вечността. мисля, че като цяло правилната интерпретация на индивидуалното и на груповото съзнание расте или по-точно визията е като тангото - две крачки напред и една назад. амин.

Движението и промените в скорастта при луната,земята и слънцето, обвързани с гравитационните си полета се обуславя от следните сили:
1. Гравитационната сила поризтичаща от слънцето - външна за земята и луната.
2. Гравитационната сила произтичаща от земята - външна за слънцето и луната.
3. Гравитационната сила произтичаща от луната - външна за земята и слънцето.
Всяка една от тези три сили ускоряма и забавя движението на другите две тела в съответствие със своята горлеимна и масата на другегите две тела.
Промените в скоростта на луната и земята водят до промени в центробежните сили които дествуват върху тях спрумо центъра на слънцето. Това води, при ускорено движение на луната тя да се отдалечава от слънцето и да се издига по високо в гравитационното поле на слънцето от земята. При забавяне скоростта на луната центробежната сила намалява и луната се оказва между земята и слънцено. На тази база имаме слънчевите и лунните засъмнени, в реизултат на "валса", който земята и луната танцуват непрекъснато.