КАКВО СМЕ?   Какво сме? Какви сме? Народ свободен ли сме? Народ от роб ли сме? Престъпници ни владеят. Честните, като овце блеят и в страх от тях живеят. В мизерия тежка тлеят за да могат да оцелеят. Какво сме? Какви сме? Перчем се като юнаци. Крием се от престъпници. Страхуваме се от тях. Страх ни е да не сторим грях. Депутатите ни лъжат. Престъпниците ни грабят. С физиономии жалки, като палета дребни, малки за герои смели се пишем от престъпниците се прашим. Властта не ни защитава. На престъпниците , крадците , на мошениците , убийците човешки права раздава и бели робини да имат им позволява. Съдът не ни зачита, престъпника почита. На кретени ни прави когато престъпник пред него се изправи. с “заплата” жалка палат построил, с имот за милиони се сдобил. Това за съда доказателство не е , че престъпникът , престъпник е и в затвор не го изпраща, на свобода го пуща повече тоз престъпник да краде, да има повече каква да яде, че богатство все му не достига, че иска повече той да постига, с наглостта и алчността си голяма, дълбока, бездънна яма, що наситя тя няма. Какво сме? Какви сме? Народ от смели юнаци или от жалки страхливци, които смелост нямаме, а страх голям имаме от престъпниците , от крадците, убийците и в мише дупки се крием с тях да не се срещнем жертви да не им станем и да сме живи да престанем. Какво сме? Какви сме? Не можем срещу злото смело да се изправим, смелост да проявим, доброто да защитим от престъпниците да се отървем по добре да заживеем. Какво сме? Какви сме? Народ достоен или народ поробен от престъпници ограбен в Европа най – беден? Какво сме? Какви сме? От къде идваме? На къде отиваме? С престъпници или без престъпници ще живеем, в блато с гадове и смрад или в рай с цвета и аромат? 31.12.1997г. 08.05ч.              

преди няколко страници разглеждахме въпроса с границите на вечността учителю. може би съм се изразил неправилно предвид фактите, че "затворените" думи трудно изразяват безкрайните категории. вечността няма граници и това е ясно от основния закон по подразбиране и заповед. от основната аксиома е ясно,че имаме само една безкрайна вечност и просто неможе да има повече. е това разбирам под граници непреодолими. човек неможе да пробие дупка в пространството нито да излезе под или над него, неможе да го създаде или унищожи. това е друга граница без да е граница разбира се. човек неможе да превърне пространството в материя или обратно, но може да ги преразпределя и то доста успешно и то дори на ниво на съзнание. човек неможе да унищожи енергия или движение, но може да ги преразпределя. без да има граници вечността, тя великата е поставила ограниченя пред човека , които той и г-а да си съдере неможе да прескочи, премине, преодолее и т.н. със здраве учителю. битката продължава.