Въпрос:    Преди да създам моята ОТБСВ какъв въпрос си зададох и на базата на какво? Кратък отговор:    На базата на твърдението, че Всичко е от Бога, в Бога и Бог е във всичко си зададох следния въпрос:    Съществува ли такава реалност от която и в която да произтича всичко и тя да е на лице във всичко, което реално го има във Всемира?   Въпрос:  Какъв конкретен отговор дадох да този въпрос? Кратък отговор:  Да! Има такава реалност, съхранима/ вечна/ от която и в която произтича всичко и която е налице във всичко, като част от нея, от кванта до вселените, като нейни преходни форми и структури.   Въпрос:  Коя е тази същност? Кратък отговор:  Тази същност е: Неделимото и съхранио /вечно/ триединство от: пространство – материя- движение.   Въпрос:    С какво се характеризира това триединство, като вечност, като всеобща база на Всемира в която и от която произтича всичко и се намира във всичко.? Кратък отговор:  Като Вечност се характеризира: 1.    Няма начало и край. 2.    Не създава и не се унищожава. 3.    Не произхожда от нищо друго и не се обяснява с нищо друго. 4.    Обяснима е само със собствената си същност и това което произтича от нея. 5.    Със собствената си същност и това, което произтича от нея, като форма, структура и вечен и ненарушим природен закон тя обуславя и обяснява всичко, което реално съществува във Всемира, като Вечност и ,като преходност. 6.    С пространството, като неделима част от нея, с наличие на измерение и нищо друго тя побира всичко в себе си и не намира във всичко, което реално съществува. 7.    С материята, като неделима част от нея, с наличие на маса и инертност тя осигурява всеобщият инертен материал за изграждане и разграждане на всичико, като преходна форма и структура от нея, в това число и човека с тяло, ум и чувства. 8.    С движението , като неделима част от нея тя е единственият творец във Всемира с който от себе си, в себе си изгражда и разгражда всичко преходно, като форма и структура.   Въпрос:  Какво трябва да се докаже за да се опровергае достоверността на моите отговори? Кратък отговор/ 1.    Че има реалност във Всемира, която не е от и в това триединство и то като форма и структура няма общата характеристика на това триединство: пространство, измеримо, като обем, материя, измерима, като маса и движение, измеримо, като път. 2.    Че това триединство не е съхранимо/ вечно/ и към него може да се прибави нещо и да се отнеме нещо. 3.    Че това триединство произтича от някаква друга реалност с която може да се обясни. 4.    Че без движението, извън пространството и без материята във Всемира и при човека, животните и растенията боже да се изгради и разгради нещо. 5.    Че няма един вечен кръговрат на материя и движение, обоснован от движението, без кръговрат от пространство,при който имаме вечна, безначална и безкрайна поява и изчезване на форми и структури/ живи и “ мъртви”, но нямаме и не може да имаме създаване и унищожение на триединство от пространство – материя – движение,   Забележка:    Без да се разбере като вечна реалност неделимото и съхранимо/ вечно/ триединство от пространство- материя – движение не може да се разбере моята обща теория за базовата същност на Вечността /ОТБСВ/. Не може да се разбере и същността на гравитационното поле, като естествен и неизчерпаем енергоизточник, който с ДГД-ли осигурява неограничено, икономически изгодно и безопасно производство на енергия, което вече е жизнено необходимо на човечеството за да може да реализира значими и ефикасни мероприятия за радикално решение на проблемите, които застрашават бъдещето му съществуване.    

Да допуснем..., че се отнасям с респект към твоя опит...
Ама защо не вземеш да прочетеш малко един мислител, наречев Имануел Кант от града Кьонисберг..., защо на толкова много народ му харесва да мисли, че мисленето започва с него?
Впрочем - моят въпрос: ти знаеш ли въобще какво значи думата МИСЛЕНЕ?

кант ..... нищо не съм чел от него. знам теоретично, че е написал "критика на чистия разум" май. от един приятел знам /беше съпруг на жена която виждаше/, че е написал всичко без да напуска града си и много рядко къщата си. приблизително същото е положението с теоретичната физика - желае като си гледа пръста да измисли как работи света. мисленето не дава отговори. само наблюдението на вечността и то ясното наблюдение дава истинските отговори. ясното наблюдение е равнозначно на ясното мислене, а ясното мислене е равнозначно на липсата на вътрешен диалог тоест на мислене / гигански парадокс, но е истина невероятна и нелинейна /. мислите отклоняват съзнанието от връзката с вечността тоест от правилния отговор /отново гигански парадокс и отново е вярно /. когато теоретичните физици мислят, че само с мисъл могат да разберат как действа вечността изпадат в жестока заблуда. истините за вечността се дават на определени хора и те избират езика на който да я донесат в света на човеците. тези хора ако не се трудят ден и нощ губят истината и немогат да я донесат на хората, така че има и едновременно няма предопределеност. и така отново да го кажем: истината се достига от ясно мислене, а то наречено още безмълвно познание предполага липса на каквато и да е мисъл. и тук идва интересната и гиганска заблуда и едновременно незаблуда - мисля следователно съществувам. с мисъл света се необхваща защото затворения ум мисли затворено. кант без да знам какво е открил знам, че нищо не е открил гледайки пръста си /не съм предубеден. просто логиката на ясното мислене говори така за хората на затвореното мислене/. успехи в разбирането.

Мисленето , казано на кратко е сложен процес в мозъка на човека, обоснован единствено от вечното движение и от нищо друго. Резултатите от него са : анализи, обсъждания, дирене на истината, идеи, прогнози, действия и пр. Има го при човека,докато мозъка му е запазен. Влияе се от външни и вътрешни фактори. Последиците от него могат да бъдат, както полезни за самия човек и това, което го заобикаля, така и вредни.
Влияе се от средата в която се ражда и живее човек. В резултат на това родените и живеещи в семейства на християни, други религии, политици, учени и пр. мислят както хората от тази среда, със съответните обективни истини и обективно обосновани заблуди . Изключенията са рядкост.
Ако ни е присъщо философско умуване, без да ни интересува същността на процеса и от това, от което се обуславя може да кажем и така: Мисленето е отражение на действителността в нашето съзнание, като изпуснем мозъка ,като същност в която се реализира и движението, което го обуславя, представяйки се знаещи, каквито в същност не сме , а сме повече умуващи, от колкото знаещи.

филосоствуването е преливане от пусто в празно защото използува като основа затворената система на езика проектирана в мислите на човека. като имам предвит езика тук включвам и най-съвършенния такъв - езика на математиката и то този на нулата и еденицата. ако няма външна намеса под формата на ново и ясно виждане от даден надарен човек на процесите във вечността зациклянето на процесите на мисълта в човешкото съзнание, индивидуално и групово може да трае до "безкрай". всъщност безкрай няма защото рано или късно настъпва изчерпване на вида. от над 70 години е започнал процес на въвеждане на ново мислене в човешкото съзнание, но колко ще трае процеса на възприемането и оползотворяването на това ново мислене равнозначно на нова научна парадигма от хората е както се казва божа работа. по отношение на философията като наука мога да кажа, че тя като висш израз на старото мислене е обречена на пълно унищожение или трайна трансформация. за да настъпи обаче спасение и трансформация е необходимо тя да започне да разглежда не само двете страни на вечността - материята и съзнанието=движението, а и третата пространството. много ще ми е интересно как ще преглътне горчивия хап на това възприемане и как ще възприеме факта, че света около нас и в нас, макар и безкраен има точно определени граници отвъд които човек и да се н-ре неможе да премине. филосоствуването е присъщо на затворения ум. той хищническия по същност много си пада за бог да се приема и от алчност по шевовете да се пука. бог по същност е само един. просто това е едната граница на света - той неможе да бъде много богове. като еволюиращо съзнание обаче разумните същества, не само човешките са по подразбиране синове божии но не и богове. формулите за енергията, силата, импулса, ускорението, скоростта, обема, плътността и т.н. коригирани със коефициентите за относителност, там където участвува движението са истинските природни закони=божии заповеди=граници на вечността. те формулите са универсалния език между децата божии.

По отношение на същността на Вечността -Бог, като база и творец на всичико от себе си , в себе си има две нодостижими граници безкрайно малкото и безкрайно голямота. Безкрайно малкото никога не може да стане нула, а безкройно голямото никога не може да има край.