НАСТОЯЩЕ, МИНАЛО, БЪДЕЩЕ В СВЕТЛИНАТА НА ОТБСВ.   НАСТОЯЩЕТО е непрекъснато променящата се действителност, като форма на съществуване, което не е , каквото е било и каквото ще бъде. МИНАЛОТО е информация и спомен за действителността, което минало  безвъзвратно е заминало. БЪДЕЩЕТО са нашите прогнози, желания и мечти, по отношение на действителността, които все още не са дошли и ги няма.  Поради характеристиката на всеобщата базова същност на Вечността и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закони реално съществува само НАСТОЯЩЕТО, Което нито за миг не е било такова, като в миналото и такова каквото ще бъде в бъдещето.  Реалност е само НАСТОЯЩЕТО, а миналото е нещо, което е изчезнало, а бъдещето нещо което още не е дошло.

новата научна парадигма = общата теория на базовата същност на вечността в основата на която стоят обективните истини за истинската свето троица = вечността = природата = бог, изказва следното крайъгълно и трудно за осъзнаване твърдение, че време няма, никога не е имало и никога няма да има. наистина е така и ВРЕМЕ НЯМА, НИКОГА НЕ Е ИМАЛО И НИКОГА НЯМА ДА ИМА и наистина тази обективна истина е най - трудното за осъзнаване, схващане и разбиране нещо което носи НОВАТА НАУЧНА ПАРАДИГМА = ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА. наистина времето няма собствена същност, а е измерение на движението което е същност и страна на вечността. наистина има само вечно настояще и то настояще което никога не е същото в следващия миг тоест е вечно променливо и за винаги. представете си една вечно променлива отправна система, а не такава която е фиксирана и можеш да измереш всичко спрямо нея и ще стигнете до същността на бога - единствен, чието истинско име е вечност и безкрайност. представете си как тази вечност е началото, края и моментът на всичко, едновременно съзидателя и разрушителя и всичко това във миг вечен и безкраен миг на сътворение и разрушение и ще разберете какво е бог/природата. знам че не е лесно за представяне, разбиране и осъзнаване. това разбиране е разделителната бразда между условните пета и шеста раси и това разбиране е било винаги вододелът на всичко. няма нова религия или сектанство в тези думи, а просто енергиен праг на съзнанието и осъзнаването на всичките от нас. който енергиен праг бъде прескочен от някой то този някой разбира. ако не бъде прескочен не разбира. среден път няма. има си инерциални и инерчни моменти на движещото се във вечността съзнание. идват нови и интересни времена и бог трябва доста да обича българите за да въведе началото на шестата раса при нас. амин.

е сега учителю препрочитах нещо четено от мен в миналото и както и тогава то ми хареса, а и ми харесва защото е точно по новата научна парадигма. писано е на древния и свещен български език бхаджа. и така ето цитатът: във всемира няма морал, етика, състрадание и милост. там има закон и правила и се случва винаги това което е предвидено в законът и правилата. безусловно. каквото трябва да се роди се ражда. каквото трябва да съществува съществува. което трябва да умре умира. испуснато е само едно според мен. и това е че винаги има свободна воля за едно или друго. в разговор с една моя приятелка виждаща коментирахме съдбата на сатрапите примерно хитлер и сталин. познай каква им е съдбата. много е проста - за цяла вечност те се изключват от движението, а познай какво е по-лошо от смърта за една вечно движеща се структурна форма на материята. това е недвижението. за това и великият виждащ иисус христос е подчертавал като много важно да има прошка между хората от една страна и природата от друга и между самите хора. тогава и само тогава ще се измъкнем от порочния кръг. без да си простим ще има вечно възпроизводство на първоначалната грешка. една ситуация е предопределено как и какво да ти се случи от много причини, но в нея макар и ограничен ти имаш избор и ти можеш да непромениш следствието за дадената ситуация, но ще промениш тенденцията. амин.

Като същност във Всемира няма : морал, етика, състрадание, милост, обич, любон и пр., но има същност и произтшичащ от нея закон, които тези категории, при човека са продукт от нея и толямама обективна истина за Вечността -Бог е, че всичко е от същността на Вечноста, във Вечността и Вечността, като Бог - същност и тнорец е във всичко.
Когато тази голяма истина, че Всичко е от Бога, в Бога и Бог е във всичико се проумее, като обективна иситина и намери място в масовото съзнание на хората и преди всичко в тези които се занимават с наука , във всички неини направления светът на човека съществено ще се промени и те ще имат своята всеобща база, която не трябва да забровят и знаят, че при всяко отклонение на мисълта им от тази база ще ги отпраща в погрешна посока и заблуда.
Както по на широко, така и конкретно ,във връзка с гравитационните полета, като естествени и неизчерпаеми енергоизточници и неограничените възможности на бъдещата директна гравитационна енергетика може да поговорим когато се срещнем.

основното във вечността е безупречното преразпределяне и баланс на енергията за да лети човек, а не да пълзи или стои на едно място както е сега. и все пак любовтта не зависимо какво стои дад нея е по-безупречна от омразата. прошката е по-безупречна от злобата и отмъщението. силата от безсилието. движението от застоя. по-добре пълзене напред от колкото скоростно движение в погрешната посока. както казваше карлос кастанеда воинът е пестелив по отношение на своя свят и ако хване пет яребици ще пусне четири, а ще изяде една. неможе да не се съобразява с хищната си природа човек, но трябва да бъде хищник в баланс, а не вирусен хищник унищожаващ всичко до край. вечността наистина е безжалостна но не жестока а рационална. във вечността няма прошка но има любов и закон. гравитацията е най-висшата любов на бог към хората и мани хората ами от бог към вселените и всичко. виждащите виждат, а не просто мислят че бог е любов. най близката любов до човека е любовта на земята, слънцето и луната. единствено смирения и безжалостен човек който дава всичко от себе си получава всичко. смирението неозначава примирението на овцата, а означава воинска добродетел когато воина чака своя час. тоест воина е в активно очакване и когато му се отдаде случай действува. воинът спазва баланса и когато му направиш добро неговата безжалостност му казва че трябва да отвърне с двойно добро, а не да се изсире в устата на свестния човек. когато му направиш зло той не го умножава правейки зло, а остава злия на съдбата му но когато злия се опитва да му подпали къщата го унищожава като плевел. древните българи са спазвали тези принципи и са имали империи по-големи от римската и китайската. забравяйки ги са станали една шепа,но всичко тече и се променя. ако възвърним принципите на воина в себе си и нашата държавност ще бъдем отново велики и индивидуално и като народ. бог не е отмъстителен, но неможе да не ти върне това което си направил добро или зло защото бог е закон и то вечен закон на съхранението. амин

отново ще ти задам един въпрос учителю защото уж го написах в блога ти а изчезна като информация и той е: може ли човек да лети на крилете на едностранната центробежна сила и още повече да ползва гравитацията за тази едностранна центробежна сила или да ползва взаимодействието между гравитацията и едностранната центробежна сила за да лети на базата на това взаимодействие. и още повече може ли да се създаде евтина технология на тази база, защото примерно директната гравитационна енергетика е "евтина" и достъпна технология и ще промени света на хората, но на хората им трябват истински крила за да летят във вечността. в моментът ракетите са скъпа технология и неистински крила за полет. със здраве учителю.

При всяко орбитално движение на небесните тела имаме едностранна центробежна сила, продукт на инертността на материята/ на телата/. Такава сила има и при орбиталвите движение на космеческите кораби около дадено вебесно тяло. С промените в скоростите на орбиталното движение тази сила променя своята големина в резултат на което могат да се получат следните резултати:
1. При увеличение на скороста тази сила нараства и космическия кораб променя формата на своята орбита или преминава на орбита на друго небесно тяло, Например от орбита около земята на орбита около луната и обратно от орбита около луната на орбита около земята.
2. При намаление на орбинталната скорост космическиа кораб навлиза в положение не падане, което води до нова орбита или до кацане.
При тези реалности отговора е едностраната центробежда сила маже и се ползува за полет в косммоса.
Да се създаде изкествена едностранна центробежна сила ве е проблем. Проблема как да се управлява нази сила, която непрекъснато променя своята посока за да ни оситури движение в различни желани от нас посоки. Това идисква сериозна научно теоретично и експериментална работа и не малко време да се достигне до желания резултат.

Колкото повече минало имаш, толкова по-малко бъдеще ти остава.

ZzKWHn <a href="http://yntwlkjscecx.com/">yntwlkjscecx</a>, [url=http://lrcqijrmbbqf.com/]lrcqijrmbbqf[/url], [link=http://xsjcpdngkljj.com/]xsjcpdngkljj[/link], http://eqdrsdfukzqq.com/

L1MSmG <a href="http://yorqhulkehps.com/">yorqhulkehps</a>, [url=http://fgmrrrvgtkby.com/]fgmrrrvgtkby[/url], [link=http://gxxnlkqickel.com/]gxxnlkqickel[/link], http://lhjgbczhtjsu.com/

JPWz08 <a href="http://livsxiqnykgw.com/">livsxiqnykgw</a>, [url=http://wfmqucqnjnih.com/]wfmqucqnjnih[/url], [link=http://wugachfglnwd.com/]wugachfglnwd[/link], http://cfokrselpmpv.com/