Постинг
30.10.2009 09:02 -
Помниш ли?
Помниш ли любима, скъпа, мила,
нашата незабравима, първа среща
в университетската аула
където погледите ни се срещнаха
и трепетите в сърцата ни се сляха,
където общият ни житейски път започна
и ти завинаги моя любима стана?
Помниш ли болничната алея
на която безспир слова лея,
възбуден, пленен от твоята близост,
от твоя красота, чар, прелест?
Помниш ли нашата среща насрочена
на която ти любима много закъсня
и от това мен много ме заболя,
но нашата любов, веч родена
за винаги в душите ,сърцата ни остана
и през целият ни житейски път не престана
да ни вълнува, да ни сближава, да бъде желана.
Помниш ли на отмиталата война тежките дни
в които ти имаше само една плисирана пола
с която , като чаровница малка се въртеше на пета,
а аз бях с костюм от дреб , с кръпка на ръкава
и панталон само един, който за прием не става?
Помниш ли в тези тежки , мизерни дни
как с нашите, цъфнали, като цвете мечти
не сещахме тежестта на дните трудни
и като две щастливи птички летяхме до висини
и с невинност чиста чертаехме нашите бъднини?
Помниш ли мила, когато за нашата любов
и за нашия горещ един към друг на душите ни зов
твоят изпит в университета пропадна
и ти за месец, който стори ми се век ме заряза
да го вземеш с отличен, заслужен успех,
а аз по теб и за теб все страдах, мечтах и тъжах?
Помниш ли, когато изпита с отличен взема
и ние с теб колко щастливи бяхме двама.
Как на Витоша високо заедно се изкачихме
и от там, от високо градът наблюдавахме,
като победители, победа трудна удържали
и враг, силен, труден с чест победили?
Помниш ли скамейката на която стояхме
и решението желано смело вземахме
двамата с теб да станем съпруг и съпруга
в неразделна, щастлива, скъпа задруга
и първият колега, които край мина
получи изненадваща за него покана
и кум, свидетел той в съвета да ни стана,
а след това за цял живот приятел ни остана?
Помниш ли букета от бели карамфили,
които, като че ли не ти, а те булка са били
с който сестра ти на улицата срещнахме
и с нашата новина неочаквано изненадахме,
че вече двамата сме съпруг и съпруга
и общият ни път продължава в неразделна задруга?
Помниш ли всичко това , скъпа, мила, любима сега,
когато и старостта при нас вече пристига ,
но нашата обич и любов все така свежа си остана
и от битието на земята, в небитието на небесата
с нея двамата ще бъдем щастливи и в вечността,
безначална, безкрайна, като нашата любов необятна.
1993г.
Няма коментари
