Това не се знае.   Падна комунизма. Падна тоталитаризма. Настана бъркотия- тотална слободия, тежка немотия. Всеки крещи. Всеки пищи. Другите вини за тежките злини. Работа няма. Мизерия има. Пара не достига. До добро не се стига. Шири се немотия. Всичко е бъркотия. Много обедняха. Малцина забогатях. Крадци, убийци и  всякакви мошеници милионери станаха да крадат не пристанаха. На воля пакостят, хората безпокоят. Властта отслабна. Без защита народа остана. Страх в душа бере. Не може още да разбере, че с  мошеници и крадци, Престъпници и убийци до добро не се стига, злото успех постига. Всеки хрисим , добър, до вчера “ другар” днес вече господин, “свободен”, но гладен, за спокойствие жаден иска сигурна защита в тежката нищета. Иска спокоен труд Да не го правят на луд. Блага да твори. Добро да гради. По добре да живее. В нищета да не тлее. Няма изглед таз немотия, таз тежка бъркотия  скоро да се оправи народа на крак да се изправи. Всеки се отчае. До кога ще трае? Това не се знае. 1993г.          

имаше една приказка-всеки за себе си и господ срещу всички. привидно така изглеждат нещата, но това е само в затворените ни умове за които вселената уж е безкрайна, а все извъртаме нещата да е крайно безкрайна или обратното ха-ха-ха. ние наистина в резултат на борба на живот и на смърт сме си извоювали да имаме душа, а какво правим с нея. съзнанието по принцип е резултат на борба на живот и на смърт и се изграждаавно в продължение на много врътки движение на земята около слънцето. естествено борбата е за движението във вечността, за неговата концентрация под всякаква възможна форма в себе си. тази концентрация дава свобода, а за някои хора повече от свобода-абсолютната свобода. да позволяваме някой плътен или безплътен да ни отнема най-сложната част от движението ни-съзнанието и още по-точно още по-сложната му част осъзнаването е абсурдно но го правим без да се замисляме. не господ е срещу всички. той просто е и ще бъде винаги. той просто прави вечните и неотменими природни закони, които са истинските и воистина ненарушими божи заповеди. на които ние хората, а и всички същества били с мащабите на кварк, вирус или вселена просто неможем да не се подчиним. или по-точно имаме избор, но това да нарушим закона не е избор, а грешка от незнание за която си плащаме съвсем по норматив. не господ нашия създател е против нас, а слушайки гласа на хишника в нас ние се обръщаме срещу господ и срещу нас самите. ние сами пускаме хищника в себе си. легендите за вампирите, макар и да не са точно така в реалността съдържат подсъзнателно интуитивно познание. нашия затворин ум е само част от истинския ни ум. истинският ни ум е цялото ни тяло. не господ, а същества зад сцената са срещу всички и тях не ги интерисува дали си господар или роб. за тях е важно да грешим от гледна точка на закона. амин.