И сега

В миналото

и сега

в моето време

е тежко бреме

истина да защитиш,

добро на хората да дадеш.

Пътя на истината,

пътя на светлината,

пътя на добрината

осеян е от бездушие

и не от едно величие,

грамотно

и неграмотно,

“ непогрешимо”,

“незаменимо”,

равно на “ светец”,

равно на “ мъдрец”,

което лъжата,

лъжата и заблудата

за истина  приело,

като пуяк се надуло,

истина не признава,

над нея се извисява,

без глупостта си да осъзнава

всичко, всичко то знае

и без истината да опознае

за глупост я обявява

и че си глупак постановява.

От истината, която не вижда

“величието” се обижда.

Тя засяга авторитета му.

Засяга достойнството му.

И като средновековен ,

“правоверен”

“непогрешим”

папа и кардинал,

не за вярата христова,

а за властта духовна

живот е заложил

готов е за еретик да те обяви

и на клада да те изгори

авторитета си да защити,

без истината да провери,

която собственият му Бог

с закон ненарушим, строг

със своята същност твори

земята да е подвижна,

глупостта човешка неподвижна,

враг на истината,

мрак на пътя на светлината.