Въпрос:    Защо приемам в моите теории същността на гравитацията като излъчване от гравитони с маса, като израз на количество материя и скорост, като израз на количество движение? Кратък отговор: Защото: 1. Няма сила, която да не се обуславя от маса и скорост. 2. Няма сила, която в съответствие с законите за съхранение на материята и движението да не се получава от сила. 3. Без външна,  импулсна сила, обоснована от материя и движение ,в съответствие с принципите на Нютон няма и не може да има промени в положението на покой и на движение на телата. 4. Без сблъсък, пряк или косвен, между структури на материята няма и не може да има ускорение, включително  и гравитационно. 5. Без маса, като количество материя и скорост, като количество движение няма и не може да има енергия, включително и гравитационна такава.   Въпрос:    Какъв е механизма на гравитационното силово въздействие? Кратък отговор:  Отблъсък, какъвто имаме при винта, при самолетното витло. В резултат на това посоката на гравитационната сила има обратна посока на гравитационното излъчване.   Въпрос:  Защо телата в резултат на гравитационното въздействие върху тях не променят температурата си? Кратък отговор:  Защото гравитон замества гравитон в тях , при което количеството на поетата енергия и излъчената енергия са равни и общото количество на движението в телата, което обуславя тяхната температура остава еднакво.                                                             2   Забележка:  Разбирането на тези отговори, като обективна истина е необходимо конкретен и достоверен анализ на реалностите около нас свързани с гравитацията.       

Абе ти струнната теория ли се опитваш да обясняваш, или просто ти харесва думата гравитон? Щото ако изключим струните, не се сещам нищо друго смислено свързано с квантовата гравитация.

Няма кавантова и не квантова гравигация.Има само една гравитация,както и една светлина, колкото и сложна да е. Няма струни, които да трепнят и обясняван всичко. Няма и изкривено пространство, което да ражда гравитация. Има съхранимо движение, което сблъсква структурите на материята и обяснява всичко, включително и чавешката мисъл.
Ако в нещо има струни, те не са база от която произтича всичксо, а и те са продукт, като структура на материята на движението с което Вечността, Бог, Природата, както искате така я наречете изгражда и разгражда всяка структура на материята и осигурява безкрайното разнообразие във Всемира.
На където и да се обърнем. На кавото и да спрем нашия поглед и мисъл навсякаде виждаме продукти на Вечността, които имат нейната обща характеристика от: неделимо и съхранимо пространство - матеиря - движение. От кванта до мегагалактиките, вселените няма структура на манерията, която да няма тази обща характеристика: Да заема част от общото пространство измеримо, като обем, да има определено количество материя , измерима, като маса и определево количество движение , като част от всеобщото движение, измеримо, като път.
Оглеидайте се наоколо и никъде няма да видите струни и изкривено простнаство, но навсякъде ще видите структури с обем, маса и движение.

по своята същност на идеята ,че Вселената ни е започнала съществуването си от Големият Взрив . Ако е така , то щом имаме начало на Вселената ,то тя би трябвало да има някакъв краен размер (прекалено голям , но все пак краен) . Наблюдаваме , че гравитационната сила действа във всички посоки на Космоса и действието й е винаги притеглящо . Самото взаимодействие се обяснява с това ,че "реалният" гравитон (който има маса) излъчва неограничено количество "виртуални" гравитони (които нямат собствена маса) едновременно във всички посоки на пространството . Безмасовостта на "виртуалните" гравитони им позволява да създават сила с безкрайна степен на проникване и огромен обсег на разпространение (което обяснява защо гравитацията е доминираща сила в макрокосмоса) . Най-силният аргумент , обаче , в подкрепа на безмасовостта на "виртуалните" гравитони е , че след като нямат собствена маса , то те не биха се подчинявали на принципа за Забраната на Паули и това би позволило на "реалният" гравитон да излъчва едновременно неограничен брой "виртуални" гравитони във всички посоки .
Моето лично мнение (понеже не мисля ,че е имало Голям Взрив) е , че гравитоните както и всяка частица имат някаква маса . Това не е защото не мога да си представя безмасова частица (принципно такава може да се опише успешно като математически модел) , а защото мисля ,че принципа за Забраната на Паули описва не всеобщ закон (както се смята) , а частен случай . Тоест , този принцип е невалиден под границата на някаква критично малка маса . Над тази граница Забраната на Паули не позволява на частиците да колапсират до една топка с безкрайна плърност , но под тази граница същият закон(ако действаше) не би позволил на частиците изобщо да се сливат и Вселената ни щеше да е изградена само от първични градивни "тухлички" и лъчение (нямаше да има нито атоми , нито планети , нито галактики) . Като пример за това как този закон е валиден под някаква граница и невалиден над нея ще ви дам Черните дупки . Когато една звезда изчерпи горивото си тя се изправя пред Границата на Чандрасекар . Ако е под тази граница тя може да се превърне в Бяло джудже , но ако масата й е над тази граница , звездата има голяма вероятност да се превърне в Черна дупка (ако не се взриви и не изхвърли достатъчно голяма част от веществото си). Този пример ни показва как принципа за Забраната на Паули е валиден в единия случай , а в друг случай се нарушава (над Границата на Чандрасекар ) , защото когато отблъскването, причинено от принципа на Паули в масивна звезда изчерпала горивото си стане по-малко от гравитационното привличане , то принципа престава да действа .
Независимо ,че с д-р Михов вървим по различни пътища в мислите си и разглеждаме нещата от различни гледни точки , то в крайна сметка резултатът до който стигаме е еднакъв . Така че , съм съгласен с него по този въпрос .
Поздрави!

интересно много интересно. фотона със сигурност е доста сложна частица това и съвременната физика го показва. като такава материална за мен частица тя проистича от същността на вечността ( вечността и безкрайността като понятия доктор михов и аз не ги употребяваме в поетичния или метафоричния смисъл на думата а в буквалния ясния, директния и отворения отворения смисъл на тази дума) и носи в себе си пространство, материя и движение и със сигурност излъчва гравитони. това, че има доказани или не теории, че гравитона излъчва виртуални гравитони е свързано не с факта че има виртуални гравитони или други такива елементарни частици (и да можем да си ги представим безмасовите частици и като мисъл и като думи и като формули незначи че те съществуват), а че и зад най-малката структурна форма на материята се крие още по малка и така до безкрайност ( и всички те са истински структурни форми на материята и съдържат в себе си и трите елемента на всемира). това му е интересното на "бога" че съдържа в себе си напълно реални безкрайности и вечности. при безкрайна природа силите, които действат в нея са много интересни. на едно място движението ще уплътнява структурите на друго ще ги разрежда, но никъде няма да може да ги направи само материя или само пространство. самата същност на гравитационната сила е много интересна. тя наистина е само привличаща, но съдържа в себе си и отрицанието си. какво точно се случва: гравитоните събират "материята" в глобул, но едновременно те самите отлитат от този глобул и изнасят маса от него и колкото този глобул е по масивен и плътен толкова гравитационното "изпарение" е по-голямо. заради плътността на атомите и другите елементарни частици гравитационната сила е доминираща и в микрокосмоса , а не само в големия свят. гравитацията, въпреки че внася и изнася наистина огромни количества движение респ. енергия в структурите на материята не ги загрява по простата причина че действа на цялата им материална същност и им придава целенасочено а не хаотичен тип движение. загряването е точно хаотичното движение на атомите и молекулите в едно тяло. гравитацията действа еднородно и придава равноускорително движение на материялния обект и неговите "тухлички" запазват разстоянията по между си а незапочват да се удрят една в друга и да се"трият". фотоните действат на част от тухличките и разстоянията между тях почват да се променят и се създават вътрешни потенциални разлики в движението и това е загряването. интересно е едно от откровенията на виждащите: те виждат че всичо около нас е под формата на вихри с различни размери включително и вселената. успехи.

Реално няма и не може да има равно ускорително движение, включително и гравитационно такова, защото общия закон за импулсната силла, без която няма и не може да има ускорително движение не допуща това / I = m/v1 -v2/ . При всяко ускорително движение импулсната сила намалява в резултат на което намалява й големината на ускорението. В резултат на това няма нарастване на скоростта с еднакво укорение. Всяка слездваща секунда ,в хода на времето ускорението става все по малко и по малко и когато v1=v2 ускорението е равно на нула.
Когато , при неограничено падане в гравитационното поле скоростта на падащите тела стане равна на скоростта на гравитацията гравитационното ускорение става равно на нула, независимо от плътността на гравитационното поле. Включително и при черните дупки скоростта на падане не може да стане по голяма от скоростта на самата гравитация.