С красотата, чара  си,

с душата, емоциите си

стана ти комир мой.

Ще бъда спътник твой.

Ще бъда навред с теб,

под лъчите на феб,

сред морските води,

с кораб по тях да бразди,

с поглед в безбрежните,

тръпнещи от вълни, ширини

и ти ще си плътно до мен

на моята любов в плен.

Ще бъда на горските поляни

с килими свежи застлани

от треви и цветя красиви,

поглед към небето извисили

с теб, като  самодива,

буйна, страстна , дива,

с коси от полъх разпилени

с устни горещи, зачервени,

с поглед , буен пламък,

не устоим, непреодолим  маяк

снага в моята здраво увила

в плен изцяло  ме пленила.

Ще бъда с теб в небесни висини,

в безкрайните ,необятни синини

където пребиват боговете

и определят на хората съдбите.

Там високо сред боговете,

далеч, на хората от греховете

ще бъдем ти и аз богове,

независими от бури, ветрове.