Унесен в грижите си бях.

Бавно по улицата вървях.

От близо я забелязах, видях.

Хода си бавен  задържах.

В нея поглед взрях, онемях.

Сама  пред бара стоеше.

На масата сама беше.

Като богиня красива беше!

Глава вдигна. Видя ме.

Позна ме. Усмихна ми се.

Нещо в мен трепна. Промени се.

Да седна при нея желание ме обхвана.

В душата ми смут настана.

Поздрави й чаровен приех

И смутен пътя си продължих

После!.много, много съжалих.

Защо от пътя си не се отклоних.

Защо при нея на масата не седнах.

Защо, като на богиня не й се поклоних.

Защо чувствата си така не изрази:

Прости ми!.Твоята красота ме плени

Тя от моя път при теб ме отклони.

Моря те разбери чувствата ми.

За поклоник верен твой ме приеми.

Все така за мен богиня ти бъди!