От век в век!.

От век в век

за бедния човек

няма свобода.

Има все беда.

Никой мъката му,

никой теглото му

не разбира, вижда.

Всеки го обижда.

За глупак го счита.

Не го почита.

Зад посърналото му лице

и в него бие сърце

и в него душа дерзае

добро да познае.

И той да бъде човек,

в настоящи и бъдни век.

25.05.2001г.