Човекът!.

Човекът е конечност,

част от вечност..

С конечност изявен,

към вечност устремен..

Все мечтае.

Все дерзае.

От конечност

да стене вечност.

В небесен рай,

до безкрай ,

в радост и щастие

без мъка и нещастие

навеки да бъде,

навеки да пребъде.

На вечността!..

На безкрайността!

На Бога вечен !

На Бога безконечен!.

Равен да стане.

Вечен да си остане.

Но!.. Конечното

не става вечно .

И той все да е конечен

от вечността е обречен.

Така в мъка,

с живота в разлъка ,

с живота се прощава.

Във вечността заминава

с последна надежда

да остави следа,

да не се забрави.

Но !...
И това не става.

Че е съществувал.

Че е живял.

Всяка следа

времето заличава

и покрива  с забрава

25.01.2005г.