Човекът !..2.

Човекът!..

Бримка нищожна

от вечност сложна,

с амбиция голяма,

що скота няма.

С вечността се мери.

Вечност да намери.

От преходност!..

С живот!..

Без смърт!.

Да стане вечност.

На земята няма вечност.

Дири я н небесата,

където с мечтата,

там , сред чудесата:

На вечността!..

На безкрайността !..

Рай  сам си е изградил

и за себе си отредил,

с ангели ,слуги добри

мизерия да не го мори.

И в този рай!.

Дар от вечността,

дар от безкрайността

за скромността му,

за послушността му

долу на земята,

където са теглилата

щастието му да е вечно,

вечно и безконечно.

Но!...

Това е голямата мечта,

на ненаситната душа

от кратка преходност

да бъде  вечност.

И човекът не знае.

И не може да узнае,

какво след смъртта,

в лоното на безкрайността

му е приготвила,

му е отредила

вечността. 
И пред неизвестността,
пред тайната на смъртта
Богу се моли
тайната да му открие.
Същността си да разкрие.
Да няма съмнение.
Да не бъде в неведение
човекът що създал
и ум и чувства му дал
за знания, 
за познания,
за обич,
за любов.