НА КРАКТО ЗА ПРИРОДАТА НА ГРАВИТАЦИЯТА В СВЕТЛИНАТА НА ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА.
Съгласно теорията за базовата същност на Вечността / на Бога/ неделимото и съхранимо триединство от: пространство – материя – движение е всеобщата база, всеобщия геном от който произтича всичко вечно и преходно в безначалният и безкраен всемир , в това число и гравитацията.
Като продукт на това триединство гравитацията има своя материален носител, които има обем, като израз ,че заема част от пространството, маса, като количество материя, част от всеобщата материя, движение, като част от всеобщото движение. В резултат на това гравитона, като продукт от триединството : пространство – материя – движение има характеристиката, която има и триединството от което произхожда.
Като структурна форма, носител на гравитационната енергия травитонът е носител и на част от всеобщото съхранимо движение в резултат на което има енергия и импулсна сила спрямо останалите структури на материята в пространството .
При сблъсъка си с останалите структури на материята в пространството, в резултат на съхранимото движение, в съответствие с закона за съхранение на триединството от пространство –материя – движение , обменя с тях движение, съответно енергия и импулс и променя скоростта им , при което се получава ускорително движение, докато трае обмена на движение и физическа сила, измерима, като произведение от маса и ускорение, равна във всеки един момент на импулсната сила, която я обуславя и е на лице, докато е на лице импулсът, който я обуславя.
Без движение няма енергия и импулс, в това число и при гравитацията
Без енергия , импулс и сблъсък между структурите на материята няма ускорение, ускорително движение и физическа сила, в това число и при гравитацията.
Всяка енергия и импулс са конкретен количествен израз на произведение от определено количество материя, измерима, като маса и скоростта и спрямо съответните отправни системи. Без маса и скорост няма и не може да има енергия и импулс, включително и при гравитацията.
Без обмен на движение, енергия, импулс няма и не може да има ускорение и сила.
Като конкретна физическа същност гравитацията представлява радиален реактивно действуващ енергиен поток от гравитони / едни от най малките структури на материята, вероятно и най- малките/ , продукт на движението, който поток от гравитони изхожда от микроструктурите на материята, изграждащи телата.
2
Поради малките си размери и реактивното си силово въздействие гравитоните свободно преминават през телата и оказват своето реактивно силово въздействие върху най – малките структури от които са изградени телата. В резултат на това реактивната центростремителна сила, при центробежната посока на гравитоните е пропорционална на масата на телата през, които преминават. Както ,при всеки друг енергиен поток във Всемира е пропорционална и на плътността на гравитоните, които преминават през телата.
Плътността на гравитационните потоци, които изхождат от телата е пропорционална на общата им маса. Колкото гравитационните потоци/ полета/ са по плътни толкова те оказват по голямо силово въздействие върху телата.
Поради радиалното излъчване на гравитоните плътността им и силовото им въздействие върху телата намалява с квадрата на разстоянието от телата.
Скоростта с която гравитоните се излъчват от телата е равна или има незначителна маска разлика в резултат на което гравитоните могат да отклоняват посоката на светлината, но не променят скоростта им във вакуум.
Като всяка друга структура на материята ,гравитоните със своята маса и движение притежават енергия и импулс, които обменят с телата , които се намират в гравитационните потоци/ полета/ . В резултат на този обмен, в съответствие с закона за съхранение на материята и движението , съответно на енергията и импулса се пораждат ускорителните движения и силата, при наличието на които енергията , импулса, ускорението и силата са променливи величини., нещо, което и Нютон и Айнщайн са изпуснали, при формулирането на някои от своите закони, които са извели, Закона за гравитационната сила на Нютон и закона за зависимостта на масата от скоростта на Айнщайн в резултат на което тези закони не отразяват напълно и достоверно обективната действителност, такава, каквато е тя,такава, каквато я обуславя базовата същност на Всемира / на Бога/ и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни / божи/ закони. Корекциите ,които теорията за базовата същност на Вечността прави на тези закони води до по пълно отражение на обективната действителност, такава, каквато е тя.
При всички енергийни потоци, включително и при гравитационните, формиращи енергийни полета в пространството има условия, при които не може да се черпи енергия от тях, но това съвсем не значи, че те са консервативни, защото , при всички тях има и условия, включително и при гравитационните , при които директно от тях може да се черпи енергия.
3
Това ,че гравитационното поле не е консервативно моите опити от 1960 и 1984 г. нагледно и понятно го показаха. Но!. Поради заблудата, че гравитационното поле е консервативно, която владее съзнанието на специалисти и лаици ,с не по малка сила отколкото заблудата,че земята е неподвижна от времето на Коперник и Галилей , все още няма научна и друга институция, която да е проявила сериозно и отговорно към обективната истина отношение и да е повторила моите опити , да е видяла реалните резултати, които се получават и да е осъзнала тяхната значимост за обективното човешко познание и бъдещето производство на енергия.
Въпреки,че обективните истини са вечни, ненарушими и неотменни тяхната сила не е шега работа. Понякога тя със силата на словото владее съзнанието на хората за хилядолетия.
В сферата на религията заблудата за наличие на много богове владее хилядолетия съзнанието на хората и с голяма ,мощна сила се противопоставя на обективната истина за един Бог, за едно всеобщо начяло.
В религия и обективно познание близо две хилядолетия господствува в съзнанието заблудата, че земята е неподвижна и хората които в името на обективната истина се противопоставяли на тази заблуда твърде скъпо са плащали.
Столетие наред в съзнанието на хората/ учени и лаици/ господства заблудата, че гравитационното поле е консервативно и моят опит повече от 50 години показва, че не е лесно в името на обективната истина да се противопоставиш на тази заблуда.
Когато хората, по силата на словото, ограничените си възможности и обем от познания възприемат дадена заблуда за обективна истина не търпяща възражение ,те просто, на базата на силата на заблудата , превърнала се от знание в вяра, стават глухи и слепи. Слушат за истината, но не я чуват. Гледат истината, но не я виждат.
До значимите обективни истини обикновено се достига с прости и очевидни опити, както тия на Галилей от кулата в Пиза. Заблудите, които застават на пътя им не са така просто нещо.
Обикновено един човек, под някакъв вътрешен порив, необясним и за самия него, поема защитата на обективната истина. Заблудата изправя срещу него цялото общество от учени и лаици и неговият път в защита на обективната истина става трънлив и труден.
На края в борбата между вечността/ истината/ и преходността / заблудата/ завършва в полза на вечността/ на истината/ , но в исторически и настоящ план това не става без някой да плаща за това.
4
Какви перспективи за обективното познание и бъдещето на човечеството се разкриват с осъзнаването и възприемането на гравитацията , като продукт на всеобщата базова същност на Вечността и произтичащите от нея вечни и ненарушими природни закони?
1. Фундаментална всеобща база за обективни фундаментални обяснения във всички сфери на обективното човешко познание.
2. Нов научно – технически прогрес, съизмерим и превъзхождащ тоя , който последва с отпадането на заблудата, че атома неделим.
3. Неограничен, икономически изгоден и безопасен добив на енергия , на земята и на други небесни тела, какъвто с досега ползуваните енергоизточници не може да се получи.
4. Радикално решение на налични проблеми, които вече осезаемо засягат бъдещето на човечеството в сферата на икономиката, демографията, екологията, климата, транспорта, присъствието в космоса и др.
