ПО ПЪТЯ КЪМ ТАЙНАТА НА БОГА.

   Айнщайн е казал “Единственото ми желание е да разгадая тайната на Бога”

   По пътя към тайната на Бога, Айнщайн остава на много по голямо разстояние от  Бога от колкото Нютон. Достига до скоростта на светлината. На базата на анализите , които прави на светлината достига до значими обективни истини, които дават отражение върху цялото обективно познание през 20-я век. Но на това разстояние от тайните на Бога и неговата обективна същност от която и в която произтича всичко, като реалност и ненарушим природен  закон  и в която  присъствува същността на самия Бог,наред с положителното до което достига, достига  и до погрешни изводи на базата на математически изчисления , направени на погрешни постулати, при които се пренебрегват конкретните реалности, като : относителността на движението и всичко, което произтича от него, липсата на относителност , при пространството и материята, преписване качества и свойства на пространството, което освен измерения няма такива , зависимост на масата от скролостта и др.  
 Нютон по пътя към тайните на Бога ,със принципите до които достига, стига много по близко  до същността на Бога и това което произтича от него. Достига до инертността на материята, която е част от неделимата обективна същност на Бога, като база, творец и рушител на всичко в безначалния и безкраен Всемир , състояща се от : неделимо и съхранимо триединство от: пространство – материя – движение.

 По пътя към тайните на Бога, за атеистите тайните на природата, близко до базовата същност на Бога/ природата/ с откриването на закона за съхранение на енергията достига и Р.Майер, като продукт от съхранението на неделимото и вечно триединство от: пространство – материя – движение.

  По пътя към тайните на Бога, теорията за базовата същност на вечността, като Бог и природа, като космос и всемир, достига до неделимото и съхранимо триединство от : пространство – материя – движение, като всеобща база, творец и рушител на всичко преходно в безначалният и безкраен всемир, в това число и на човека с тяло, ум и чувства.

  Колко близко е достигнала теорията за базовата същност на вечността / на Бога, на всемира/  ще се разбере, когато се разбере има ли някаква друга реалност от която това триединство от: пространство – материя – движение произтича и се обяснява с нея.

  Ако няма такава реалност това ще значи , че сме стигнали до реалната същност на Бога, на природата, като всеобща база, творец и рушител на всичко, от която произтича всичко и която се намира във всичко. Но това съвсем не значи , че ще стигнем до разгадаването на всички тайни на Бога, на природата. Въпреки, че Бог твори само с движението и само с един единствен механизъм на строителство , като сблъсква структурите на материята една с друга, при което едни се разграждат, а други се изграждат, тайните му са безкрайни, както броят на структурите на материята във всемира са безкрайни.

  Докато това до което достига Нютон е базата за небесната механика, за комическите полети. Това до което достига Айнщайн лежи в основата на съвременната атомна енергетика. Това до което достига теорията за  базовата същност на вечността лежи в основата на бъдеща директна гравитационна енергетика с далеч по големи възможности за неограничен, икономически изгоден и безопасен добив на енергия на земята и на други небесни тела, на базата на гравитационните им корпускуларни излъчвания, формиращи гравитационните им полета около тях и  вълнови полета в пространството, отдавайки движение/ енергия / на структурите на материята, която изпълва пространството.