ЗА ЕСТЕСТВЕНИТЕ И ИЗКУСТВЕНИ ГРАВИТАЦИОННИ ДВИГАТЕЛИ И ТОВА, КОЕТО ГИ ОБУСЛАВЯ В СВЕТЛИНАТА НА ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА / НА ВСЕМИРА/
При естествени и изкуствени условия двигател имаме тогава, когато дадена сила действува върху дадена структура на материята и извършва непрекъснато във хода на времето определено количество работа по отношение на нея.
Работа имаме тогава и само тогава, когато под действието на сила/ сили / структурите на материята в макро и микрокосмоса променят своето положение в пространството или казано по друг начин, когато имаме наличие на не инерциално движение.
Движението, като част от неделимото и съхранимото триединство от: пространство - материя – движение, като всеобща базова същност на Всемира е единственото несъздаемо и неунищожаемо творческо начало във Всемира от което произтича:
1. Всяко инерциално и неинерциално движение, като част от него и от нищо друго.
Във Всемира няма и не може да има движение, което да не е част от всеобщото движение , включително и движението, което формира нашата мисъл и чувства.
2. Всяко инерциално движение е това движение, при което телата променят своето положение в пространството, при сумарна външна импулсна сила върху тях равна на нула. Такова чисто инерциално движение във Всемира, при наличието на гравитацията и други енергийни потоци, формиращи енергийни полета няма и не може да има.
3. Всяко не инерциално движение е това движение, при което сумата от силите които действуват върху дадена структура на материята е различна от нула в резултат на което структурите на материята променят не само своето положение в пространството, но и своето инерциално движение.
Чисто неинерциално движение във Всемира също няма и не може да има.
При всяко движение във пространството са на лице , неделимо едно от друго инерциално и не инерциално движение.
При липсата на чисто инерциално движение във Всемира няма и не може да има движение по права линия , каквато има в Евклидовата геометрия.
При наличието на неопределен брой потенциални сили във всяка точка на пространството всяко движение в макро и микрокосмоса е движение по криви.
Както естествените, на лице във Всемира, така и изкуствените гравитационни двигатели, създадени от човека се обуславят от гравитацията, от гравитационните сили, които , като външни сили
2
осигуряват не инерлциолното движение на телата, на структурите на материята и извършват определена по обем работа по отношение на тях.
Естествени гравитационни двигатели са орбиталните движения на структурите на материята едно спрямо друго , обосновани от гравитационните им излъчвания , действуващи независимо едно от друго, в съответствие с принципа “ Всяко действие има равно противодействие”
Изкуствените гравитационни двигатели, директни и индиректни са тези създадени от човека на базата на гравитационните сили, произтичащи от гравитационното излъчване на земята, формиращо гравитационното й енергийно поле.
При липса на гравитацията, като продукт на вечното несъздаемо и не унищожаемо движение не може да имаме , както естествените , така и изкуствените гравитационни двигатели.
Въпреки, че , както естествените, така и изкуствените гравитационни двигатели могат да работят непрекъснато във времето те не са и не могат да бъдат вечен двигател, защото, при наличието на вечното движение нито една структура на материята и гравитационното й излъчване не са и не могат да бъдат вечни. Процесът на тяхното изграждане и разграждане , обоснован от вечното движение е непрекъснат.
Живота на различните структури на материята, като форма на съществуване на материята е от микросекунди до милиони и милиарди хилядолетия.
Забележка : Повече яснота по тази тема би могло да се реализира, при една обективна дискусия по нея, в която наред с общите изводи се посочат и конкретни обективни и достоверни доказателства в подкрепа на тях.
