НА КРАТКО ЗА ЗАВИСИМОСТТА НА ГРАВИТАЦИОННОТО УСКОРЕНИЕ НА ПОВЪРХНОСТТА НА СТРУКТУРИТЕ НА МАТЕРИЯТА ВЪВ ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЯХНАТА ПЛЪТНОСТ.

 

  При създаването на моите теории за да дам необходимите теоретични обяснения на резултатите, откритията и изобретенията до които достигнах извършвах и съответни изчисления относно изменението големината на гравитационното ускорение на повърхността на телата във зависимост от намалението на обема и увеличението на плътността им. Извода до който достигнах , на базата на тези изчисления е, че големината на гравитационното ускорение на повърхността на телата/ на структурите на материята/ е пропорционална на плътността  им . Това от своя страна води до още един извод, че съотношението между гравитационните ускорения на повърхността ,при две тела е пропорционално на съотношението между плътностите им. Примерно съотношението на гравитационното ускорение на повърхността на земята , в идеален случа,  спрямо гравитационното ускорение на повърхността на атомното ядро, на повърхността на неутрона, протона и пр. ще е пропорционално на съотношението на техните плътности, което от своя страна обуславя наличието на големи скорости вътре в атомните ядра и още по големи такива вътре в елементарните частици от които те са идградени.

    Не съм технически специалист и възможно е направените от мен изчисления да са погрешни. Ще бъда благодарен на всеки , който може да вземе обективно отношение по тези направен от мен изводи и го сподели с мен и читателите на моят блог.

но доколкото знам гравитационното ускорение е функция от масата на тялото , а не от неговата плътност.

Гравитационното ускорение, съответно и гравитационната сила зависят от плътността на гравитационното поле.
Плътността на гравитационното поле зависи от масата на телата от които изхожда гравитационното реактивно излъчване , формиращо гравитационите им полета и от растоянието от телата.
При една и съща маса на две тела по голямо гравитационно ускорение и сила има на повърхността на тялото с по голяма плътност.
При черните дупки, това добре е подчертано Поради голямата им плътност с маса равна на масата на звезда, която не е колабирала до черна дупка , на повърхността на звездата има много по малко гравитационно ускорение и сила от колкото на повръхността на черната дупта.

Приятел, добре че сам си стигнал до тоя извод, но това е известно доста отдавна.Това е известно под понятието повърхностна гравитация.Гравитационите сили между дветела са обрантно пропорционални на квадпата на разтоянието между ЦЕНТЪРА НА НА МАСИТЕ. От тук и със свиването на тяло запазвайки масата / увеличена плътност / нараства и повърхностната гравитация, нараства искоростта на избягване. Останалото са бели джуджета, неутронни звезди и черни дупки.

Зависимостта на големината на гравитационното ускорение на повръхността на телата от плътността им постовяа въпроса за големината на гравитационното ускорение между елементарните частици , които изграждат атомните ядра за да се даде един по конвкретен и достоверен отговор до колко е слабо и до колко е силно гравитазионното взаимодействие между структурите на материята от най - малките до най големите такива. / от квантите до мегагалактиките/.

Имаме независимост на гравитационното ускорение и зависимост на гравитационната сила от масата на телата ,които падат в гравитационите полета и това е отразено в закона на Нютон.
Теорията за базовата същност на Вечността обяснява този независимост на ускорението и зависимост на силата от масата на телата падащи в гравитационното поле с механизма на гравитационното силово въздействие. Има ли друго обективно обяснение на тази независимост на ускорението и зависимост на силата при гравитацията от масата на телата, които падат в гравитационните полета?

Гравитационното ускорение зависи от плътността на гравитационното поле. Извън телата тази плътност е най - голяма на топърхността им, като колкото тялото е по плътно голкова гравтационното ускорение е по голямо. Колко голямо е то на повърхността на елементарните частици, които изгпраждат атомните ядра?

H20 are the best

teoriya na vsichko dava otgovor na vsichki postaveni vyprosi , kakto i otgovoryt na vyprosite vodi kym neya!
neshtata sa mnogo po prosti otkolkoto izglejdat , samo tryabva da se promenyat otpravnata i glednata tochki!

Като фундамент на който изградих теорията за базовата същност на Вечността, / на Всемира, на Бога, на Космоса/ от който и в който произтича всичко и който се намира във всички тази теория се явява, като всеобща база във всички направления на обективнотно човешко познание: физика, химия, биология , включютелно и относно обективното в религията и пр.
Това, поради инертността и инерцията, от която не прави изключение и човешкото мисмене все още не може да се проумее, но в хода на времето, като продукт на движението ,все повече и повече ще се разбира и все повече и помече обективните човешки познания ще се задълбочават и ще стават все по достоверни и от тях ще има все по голяма и по голяма полза за хората за да могат да оцелянат , като разрастващи се общности.

Нека да проведем мислен опит: Намираме се в една сфера с размери както на земята. Масата на сверата е съсредоточена в нейната черупка и е равна на масата на земята. Геометричния център на тежестта е в центъра на сверата, където няма плътна материя.
Питам се ако поставим пробно тяло в центъра на тежестта то ще остане неподвижно, но ако го изместим малко от центъра, на къде ще падне? дали към центъра или към черупката на сверата. А ако пробното тяло е близо до повърхността на сверата от вътрешната страна, на къде ще падне?

При отклонение на тялото от центъра на кухата сфера ,в посока на отклонението ще имаме намаление на растоянието, намаление и на масата от което заниси гравитационната сила, а в протииоположната посака ще имаве увеличение на разстоянието и на маса, която също обуславя големинатата на съответната гравитациона сила, която винаги е сумарна, пораси това, че гравтационното излъчвание изхожда от най - малките структури на материята от които са изградени телата. Точният отговор на въпроса на къде ще тръгне и с какво ускорение тялото отклонило се от центъра на кухата сфера изисква решението на една сложна задача. Във всички случаи ускорението в този случай и промените в него реално ще бъдат други от тия когато тялото пада отвън към сферата, без това да променя закона за зависимостта на гравитационната сила от растоянието и плътността на гравитацоонното поле.