ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА ГРАВИТАЦИОННОТО УСКОРЕНИЕ ОТ МАСАТА НА ТЕЛАТА , КОИТО ПАДАТ В ГРАВИТАЦИОННИТЕ ПОЛЕТА В СВЕТЛИНАТА НА ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА/ НА ВСЕМИРА/.

  Със своите опити , с пущане на камъни от кулата в Пиза Галилей открива, установява и доказва наличие на независимост на гравитационното ускорение от масата на падащите в гравитационните полета тела, при наличие на пълен вакуум и пълно отсъствие на атмосфера.

 Теорията за базовата същност на Вечността обяснява наличието на независимостта на гравитационното ускорение от масата на падащите тела не с липсата на атмосфера, а с механизма на гравитационното силово въздействие, който се реализира на ниво на най- малките структури на материята вътре в телата, където масата на гравитона  и масата на най – малките структура на материята върху която упражнява силово въздействие гравитона са еднакви, при пълно  отдаване на енергията, която носи гравитона, на друг гравитон който отлита от телата, при което масата и вътрешната енергията на падащите тела остава непроменена.

   Повече по тази тема , в светлината на теорията за базовата същност на Вечността,  ако тя събуди определен интерес и по нея се зададат конкретни въпроси и изразят конкретни коментари.