НА КРАТКО ЗА ТОВА, КОЕТО ГО НЯМА В ТЕОРИИТЕ НА НЮТОН И АЙНЩАЙН ЗА ГРАВИТАЦИЯТА, А ГО ИМА В ТЕОРИЯТА ЗА БАЗОВАТА СЪЩНОСТ НА ВЕЧНОСТТА, КАТО ВСЕОБЩО НАЧАЛО, КАТО РЕАЛНОСТ И БОГ.
В теориите на Нютон и Айнщайн не се посочва от къде произхожда гравитацията и какво представлява началото, същността от която тя произхожда.
Теорията за базовата същност на Вечността посочва от къде произхожда гравитацията и какво представлява началото от което произхожда и се изгражда на базата на това начало, като обективна, несъздаема , неунищожаема , съхранима и вечна реалност, като дава общата и конкретните характеристики, които има това начало.
Това начало за теорията за базовата същност на Вечността , като реалност, база, творец и рушител на всичко преходно и вечно от себе си, в себе си и което се намира във всичко, включително и у човека и обуславя наличие на тяло, ум и чувства у него е : неделимото и съхранимо триединство от: пространство – материя движение.
За теорията за базовата същност на Вечността / на Всемира/ това триединство е единствената Вечност, като реалност и като реален Бог – творец, който твори и руши всичко от себе си, в себе си и се намира във всичко.
Същността на това триединство , като реалност и като Бог, която няма начало и край е необяснима с нищо друго, освен със собствената си същност, но със същността си това триединство обуславя и обяснява всичко, което се намира в безначалния и безкраен Всемир, включително и гравитацията, същността й и това, което произтича от нея.
Поради липсата на това всеобщо начало от : пространство – материя – движение, като начало и за гравитацията в базовите математически формули , при Нютон и Айнщайн са на лице конкретни несъответствия с обективните реалности. Конкретно , като в закана за гравитационната сила на Нютон F = /m1.m2/ : r^2 , така и в закона на Айнщайн Е = mc^2 e изпуснато относителността на движението, което води до различие между математическите резултати и изводи и конкретните физически реалности.
При неограничено във времето падане в гравитационното поле закона на Нютон води до неограничени скорости , клонящи към безкрайност, на каквито самото гравитационно поле, като всяко друго енергийно поле се противопоставя на всяка скорост по голяма от собствената му такава и я коригира до собствената си скорост.
Всяка скорост , като продукт на движението е относителна. Това не е отразено и в закона на Айнщайн и го прави универсален закон по отношение на всички отправни системи, което физически е недостоверно.
2
Теорията за базовата същност на Вечността допълва тези две математически формули с относителността на движението, съответно на скоростите и те стават физически по достоверни.
Коригирани на базата на относителността на движението те придобиват следния вид: F =//m1.m2/: r^2 /. /c –gt/ :c : E = /mc^2/ . /c – v / :c
Анализите на така коригираните закони водят до физически по достоверни резултати и изводи и могат да се проверят и съпоставят с конкретни реалности, както при конкретни условия, така и в условията на конкретни опити от съответните специалисти.
