И Адът и Раят ,
от началото до краят,
в битието на човека,
и в небитието до века,
високо в небесата ,
където творят се чудесата
от същността наВЕЧНОСТТА
за щастие, мъка и беда
не сатава без роби на труда.
Не става без роб труд да полага
и БОС,с него и с труда му да разполага.
Робът блага да призвежда,
С тях Боса да се разпорежда.
Това е реалността-действителността,
продукт на СЪЩНОСТТА,
на БОГ –ТВОРЕЦА –ВЕЧНОСТТА,
сътворил и човека в реалността
с тяло, ум, чувства и мечта голяма,
в битието и за небитието да има.
При реалност без равенство,
да мечтае той за равенство.
От конечност в битието
да става той вечност в небитиетно,
от слуга роб на труда в битието,
с ангели слуги в небитието,
високо , високо в небето.
Време е човекът да разбере,
че е роден и да мре,
егото и ачността да намали,
обичта и любовта да увеличи.
Не с мечтата, а с реалността,
със същността на Вечността
да се съобрази и с нея да твори
своите по добри бъднини,
своите щастливи дни
не с зло,в мъки и тегло,
а с душа пълна с добро,
да има ,без ад, рай на земята
и ненужен ад във небесата
за хора, без грях в битието,
пристигнали в небитието,
високо, високо в небето.
19.07,2014г..